В интервю, Джо Ерман споделя, че в детството си бил

Най-страшните думи за едно момче – „Бъди мъж!”

В изявление, Джо Ерман споделя, че в детството си бил академик да се държи като мъж, а това означавало да господства и управлява хора и условия. „ Бъди мъж! ” – това е най-страшното, което може да чуе едно момче. „ Мъжете не желаят. Мъжете не се нуждаят. Мъжете не усещат. Мъжете не се вълнуват ” – тези уроци на неговия татко работели доста добре на футболното игрище, където Джо толкоз обичал да играе, само че не били от изгода в отделението по онкология, където попаднал по-малкия му брат с диагноза „ рак ”. Независимо от всичките си умения на игрището, Джо не се чувствал подготвен да помогне на своя брат и на самия себе си.

„ Когато брат ми умря, аз бях унищожен. Започнах да си задавам въпроса – какъв е смисълът на живота? Бях на 29 години, зад тила си имах блестяща кариера в NFL (National Football League), а у себе си нямах никакво схващане за живота и самия мен. И несъмнено, пристигна най-големият въпрос – какво в действителност значи да бъда мъж? Разбрах, че всичко, което бях вложил и постигнал в живота си до момента – триумфите, успехите – нищо от това не донесе никаква вяра или помощ на моя 18-годишен обречен на смърт брат.

Всичко, което имах тогава, бяха думите, които изричах: „ Дръж се, ще минем дружно през всичко това ”. А брат ми имаше потребност от грижа, топлота и обич. Аз трябваше да се боря самичък със себе си, с цел да ги открия и изтръгна от сърцето си.

Един от най-големите легенди в днешна Америка е, че спортът построява характера. Това навярно се отнася за култури, в които успеха е нужна непременно. Спортът не гради темперамент, в случай че той не е образуван от треньор, който да възпита и научи.

Моят метод е следният: в разгара на дуела, на някои деца напълно не им е леко, постанова им се да изпитат провали и болежка, и тогава аз им споделям: „ Момчета, когато играта свърши, елате при мен, аз ще ви прегърна ”. Тогава те мислят за силата на прегръдката, а не за ругатните, виковете и срама.

В детството си ненавиждах, когато мой другар в тима получеше травма, а треньорът ни високо споделяше на останалите: „ Нека си лежи там ”. Ние, треньорите, можем да застанем на колене до падналите ни момчета, да им окажем поддръжка, да им избършем сълзите, да облекчим болката и страстите, да съберем целият тим в кръг и да кажем: „ С какво можем да помогнем на Боб? Той е един от нас, той прави толкоз доста. Той има толкоз фантазии ”. Така ние учим децата да основават своето малко общество, в което всеки се грижи за другия, което възпитава любящи мъже.

Мисля, че значимостта на следните три подправени показа за неустрашимост – атлетичност, полови завоевания и финансов триумф, са прекомерно повишени.

Вие сами виждате, какъв брой са налагани те от обществените мрежи и медиите. Младежите в днешно време непрекъснато са подложени на тези удари и въздействия. Техният живот се управлява от външната среда и публичното мнение в доста по-голяма степен от времето, когато аз бях младеж.

Какво в действителност значи да бъдеш мъж?

Аз считам, че за това са значими две неща: първо, това е способността да обичаш и да бъдеш обичан. Мъжествеността би трябвало да се дефинира в подтекста на връзките. И второ – отговорността към обещано дело. Наша отговорност е да дадем своя принос и създадем този свят по-справедлив и по-гостоприемен за всеки човек. Затова мисля, че мъжеството се отнася за връзките и отговорностите, които поемаме. И това е еднообразно значимо за всички - както за мъжете, по този начин и за дамите.